Постинг
15.10.2010 23:06 -
Истината-продължение
Автор: danil
Категория: Други
Прочетен: 948 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.11.2010 11:02
Прочетен: 948 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 08.11.2010 11:02
Всеки иска да знае повече за Истината.Тя еднакво приляга и на добри и на лоши. Но Истината е една и не е конфигурация от човешки настроения и мисли и не може да се измерва със земните мерки за честност,жертвоготовност и пр.
Нейният изказ сред нас не говори, не насища полето ни със съвети или предложения за бита и здравето. Космогонията, не измества, Нейният изказ , а само допълва същността й. Тя е определяща и като земно понятие и като естество, напълно пригодно да изрази Божията мярка сред нас. За това, Тя има три измерения, три същности, така характерни за земния напредък. Подредени в еволюционният цикъл на живота, според представата ни за Нея, граничи със честността ни, да отразяваме всичко случващо се със нас. И така, сред нас, Тя съизмерва относителната връзка и взаимодействие между отделните ни животи и неприспособимостта ни към земните устои. За нас те са несиметрични в своята идентификация, като идващи тук индивиди, където да прекарат детството си. За това, не разбираме или не искаме да разберем, Нейното Езотерично значение.
Като израз на благодарност към Бог, ние можем да се удостояваме само с измерителя за съществен напредък в умственото, интелектуалното и технологично развитие.Те, се явяват като част от онова значение за Езотеричното учение, за Истината, че ние принадлежим към онази сфера на знание за нас, която само доказва , че тук на Земята сме подчинени на тази част от Божественото ни развитие, което Бог е вложил в генните ни структури,да се развиваме и умножаваме богатството на Ума.Сега, днес се разнасят по света какви ли не думи за благоденствие и Щастие, несъразмерни с Божествената нотка унас, че ние принадлежим и сме близки съратници на Бог, в стремежа да се уеднаквим с Него, с несъприложимостта ни в онзи размер на Щастие и Благоденствие, които да ни отделят от Него. За това, ние търсим Щастието и копнеем за него, не че не
разбираме природните закони, а защото Висшият Изказ на Бог у нас, иска да живеем не по Него, а с онова младежко старание да уловим нишката на живота в нас.Това е първото проникновение, за което не бива да съжаляваме. Все пак ние противостоим от Бог в онова равнище на мисълта, което ни отделя от Него за да получим сиганала за активност, тук, на земята и да преобразим свойте духовни структури, с онзи земен напредък, който ще ни отведе до Бог.Параметрите на нашите земни устои са почти еднакви с тези на Бог. Но, Той , Вседържителят на живота, не дава да знаем това. Когато умираме, ние изведнъж узнаваме, че не сме живяли напразно. Все пак, нещо сме постигнали.
Нейният изказ сред нас не говори, не насища полето ни със съвети или предложения за бита и здравето. Космогонията, не измества, Нейният изказ , а само допълва същността й. Тя е определяща и като земно понятие и като естество, напълно пригодно да изрази Божията мярка сред нас. За това, Тя има три измерения, три същности, така характерни за земния напредък. Подредени в еволюционният цикъл на живота, според представата ни за Нея, граничи със честността ни, да отразяваме всичко случващо се със нас. И така, сред нас, Тя съизмерва относителната връзка и взаимодействие между отделните ни животи и неприспособимостта ни към земните устои. За нас те са несиметрични в своята идентификация, като идващи тук индивиди, където да прекарат детството си. За това, не разбираме или не искаме да разберем, Нейното Езотерично значение.
Като израз на благодарност към Бог, ние можем да се удостояваме само с измерителя за съществен напредък в умственото, интелектуалното и технологично развитие.Те, се явяват като част от онова значение за Езотеричното учение, за Истината, че ние принадлежим към онази сфера на знание за нас, която само доказва , че тук на Земята сме подчинени на тази част от Божественото ни развитие, което Бог е вложил в генните ни структури,да се развиваме и умножаваме богатството на Ума.Сега, днес се разнасят по света какви ли не думи за благоденствие и Щастие, несъразмерни с Божествената нотка унас, че ние принадлежим и сме близки съратници на Бог, в стремежа да се уеднаквим с Него, с несъприложимостта ни в онзи размер на Щастие и Благоденствие, които да ни отделят от Него. За това, ние търсим Щастието и копнеем за него, не че не
разбираме природните закони, а защото Висшият Изказ на Бог у нас, иска да живеем не по Него, а с онова младежко старание да уловим нишката на живота в нас.Това е първото проникновение, за което не бива да съжаляваме. Все пак ние противостоим от Бог в онова равнище на мисълта, което ни отделя от Него за да получим сиганала за активност, тук, на земята и да преобразим свойте духовни структури, с онзи земен напредък, който ще ни отведе до Бог.Параметрите на нашите земни устои са почти еднакви с тези на Бог. Но, Той , Вседържителят на живота, не дава да знаем това. Когато умираме, ние изведнъж узнаваме, че не сме живяли напразно. Все пак, нещо сме постигнали.
Няма коментари
